нещо като пътепис: Соколари + Молдова Нова

Ден втори „О, не, най-добре продължете утре.“ Гласът на единия от тримата мъже прозвучава леко напевно. Или е пиян, или английският му е такъв. Предполагам, че е по-скоро първото, тъй като тримата ми изглеждат като някакви градски типове на почивка в селото. Лукаш се опитва да ги разпита повече за пътя напред, но те явно…

нещо като пътепис: тръгване + тимишоара

Ден първи: Както винаги, потегляме не съвсем на време. Приспала съм Юли по обичайния начин и сега го изнасям навън в хладната вечер. Естествено се събужда. В колата е тясно. Опитвам се да пренебрегна този факт. Тук са родителите на Лукаш, без които надали щяхме да успеем да си оправим и свалим багажа. Махаме им…

юли е на една

Вървя към контейнера някъде след залез. Единственото място и единственото време, в което мога да съм сама вечер. Е, когато и Лукаш е вкъщи, разбира се. Мога да мисля за това колко ненормално е детето ти да е на една година, а все още да има възможност да се събуди с рев половин час след…

за нещата

С Лукаш и Юлиан сме на сладкарница в мола (да, знам). През цялото време искам да си купя червени блестящи топки за елха, защото у нас имаме само златисти, а червеното си отива със златисто. Накрая ги купувам. Още преди да съм платила съжалявам, но въпреки това плащам. После тръгваме да си търся блуза. Лукаш…

светло-сенки

Мислех, че 2017-та ще е година без лято. До голяма степен беше. И все пак през септември успяхме да стигнем до България. Така двайсет и седемте ми години близо до морето през лятото станаха двайсет и осем. Не пътуването до родната страна обаче ще остане в спомените ми за лято 2017. През това лято станах…

сътворяване на живот – част III

Двайсет и осма седмица Колкото и да не е за вярване, започвам нещо като истинска работа чак в началото на седмия си месец. По това време някои бременни приключват със своята. Ще работя като бариста в ново кафене, което отваря в града местният център за майки и деца. Тази седмица главната ми цел е да…

сутрешни страници – май

3 май Започват да ме привличат сергии с плодове и зеленчуци. Напомнят ми за пазарите в България и ми навяват носталгия по дома. Вече знам обаче, че това не е зов за завръщане. Това е примамката на българското лято. Обещанието му за вечност, което не може да бъде удържано. Вече не му вярвам както преди,…

сутрешни страници – април

1 април Моята собствена интуиция ми казва да бъда скептична към историите за раждане и отглеждане на деца, които чувам около себе си. Понякога усещам, че нищо не знам за тези неща, но от друга страна аз имам природните дадености да родя и отгледам едно дете – за това съм създадена (и за други неща…

сутрешни страници

Обичам рутини и дневници. Затова, когато прочетох за упражнението „сутрешни страници”, включващо рутина и дневник, веднага реших, че е за мен. Започнах на 19 март и все още го правя. Не помня как точно попаднах на него, но се вдъхнових да го пробвам от сайта на Джулия Камерън, която не познавам като автор (все още)….

сътворяване на живот – част II

Тринайсета седмица Бъдни вечер. Седим в мрачната кухня – аз, Лукаш, Вайс (котарака), И. и Й., гледаме „Книга за джунглата“ и приготвяме неща за вечерята. Апартаментът, в който се нанесохме, не е особено хубав. Не мога да си представя, че ще останем там, а и не трябва – не това е планът. Единственото нещо, което…

сътворяване на живот – част I

Ден 0 Нощ е, когато тръгваме от Пловдив. Още не мога да повярвам, че през цялото време си мислех, че е 23 септември. Едва към края на вечерта разбрах защо почти нито една от локациите в програмата на „Нощта на музеите“ не беше отворена. Цял ден е било 24 септември! Благодарение на това недоразумение поне…