семейството е мъртво, да живее семейството

– Това никога няма да се случи – казвам на Лукаш. – Никога няма да се върнем обратно в Чехия. Просто не мога да си представя отново да трябва да се местим с всичкия този багаж. Мисля, че казвам това на Лукаш някъде към края на май. Може и да се бъркам, но споменът за…

сватбата (част пета: пълен напред)

21 юли Денят започва хаотично. Холът е пълен с хора. Кафеварката не успява да изстине – след всяко налято кафе я оставяме за малко под течащата студена вода, колкото да можем да я отворим, и я зареждаме наново. Докато се чудя дали всички ще успеят да закусят подобаващо, навън М. и Лукаш се опитват да…

сватбата (част трета: определяне на курса)

I „Покой“ Седим в сумрака на заведението, над нас се стели цигарен дим, едва звучи музика. Ние сме единствените клиенти. Колегите от университета на Лукаш са тук, за да ни изпратят. В момента връщането в България звучи дори вълнуващо. Макар че още не сме заминали, на масата вече се оформят планове за групово идване на…

сватбата (част втора: приливи и отливи)

Разказът за моята сватба трябва да започне с годежа. А той – както и самата ми сватба – е противоречив. Съвсем истински и болезнен, с това, че трябваше да се случи цели три пъти. Годежът ни е история за грешките и за любовта, която има силата да ги поправя. За сила и слабост. За приливи…

сватбата (част първа: спасителна лодка)

януари 2016 влак Усти над Лабем – Хньевице И този ден няма изгрев. Гледам през прозорците на влака към голите поля, тук там разкъсвани от малки горички и тихи селца. Без сняг зимата тук е сива и мъглива. Мисля си за големите комини на фабриката за хартия, където преподавам английски и ми се ще да…

сватбената реч – пълна версия

Следващата реч написах в Русе, в един хотел до автогарата, точно седмица преди сватбата си. Сватбата ми, накратко, мина добре. Надълго – ще разберете малко по-късно. Не мина съвсем по план. Даже никак. Но се превърна в първото сериозно доказателство на тезата ми, че реалността съвсем не е огледален образ на това, което е в главата…

животът през май – отвън

Аз не съм участник. Наблюдател съм. Когато изживявам или виждам нещо красиво, аз не потъвам в него. Не, изплувам на повърхността и го поглеждам отгоре. Оставям на водата да пречупи образа и после го улавям. С думи или снимки. Не ми се иска да е така. Но е. Е. Дори в онези странни редки моменти, когато…

аналема

Казват, че сме намалена като мащаб Вселена. Че клетките ни носят микроскопични отломки от Големия взрив. Мисля, че е вярно. Животът ни толкова прилича на един ден. Ето, слънцето изгрява и ние – тепърва учещи се на вървене – хвърляме дълга сянка напред – в бъдещето. Облени сме в мека, топла светлина, която кара всичко…

притегателната сила на абсурда

Дните минават толкова бързо, че все едно съм живяла в Чехия в миналия си живот. Имам чувството, че колкото и промени да настъпват всеки ден, все едно нищо не се случва. Не знам дали това е хубаво или лошо. Чувствам се така, все едно в момента животът е в някаква изчаквателна фаза и се готви…

тръгване

Вървя по гладко асфалтирания път, който води извън селото. Аз съм единственият пешеходец. Чувам колите идващи отзад и отпред дълго преди да ме задминат. Сигурно е от чистия въздух тук горе. Чудя се какво ли си мислят шофьорите и дали изобщо ги интересува защо вървя по този пуст, но гладък път в планината. За щастие,…

животът на антония, том IV

Представям си своя живот като рафт с книги. Безкраен (не защото е вечен, а защото може да бъде „внезапно краен“). На него има четири книги. Първата разказва за моето раждане и детство. В една от главите бъркам с пръст в окото на по-малката си сестра, защото я мисля за кукла. В друга си играя с…