на минерални бани с бебе…

… не се ходи. Знаете нали? Веднъж в една чешка статия четох, че на сауна с бебе може – при определени условия – но последния път като пробвах, Юли само влезе и изпищя. (Може би следващия път просто не трябва да стъпва на пода.) Така или иначе, ние сме в Румъния, а съвсем близо до…

нещо като пътепис: герник + ейбентал

Ден втори Не съм сигурна, че в българското онлайн пространство съществува пътепис за чешките села в Банат. Това от една страна ме кара вътрешно да възкликна: „Ура! Първа!“, но от друга ме натоварва с отговорността да опиша нещо повече от личните си преживявания там. Забелязала съм, че публикациите ми тук, които не съдържат лични преживявания,…

нещо като пътепис: Соколари + Молдова Нова

Ден втори „О, не, най-добре продължете утре.“ Гласът на единия от тримата мъже прозвучава леко напевно. Или е пиян, или английският му е такъв. Предполагам, че е по-скоро първото, тъй като тримата ми изглеждат като някакви градски типове на почивка в селото. Лукаш се опитва да ги разпита повече за пътя напред, но те явно…

нещо като пътепис: тръгване + тимишоара

Ден първи: Както винаги, потегляме не съвсем на време. Приспала съм Юли по обичайния начин и сега го изнасям навън в хладната вечер. Естествено се събужда. В колата е тясно. Опитвам се да пренебрегна този факт. Тук са родителите на Лукаш, без които надали щяхме да успеем да си оправим и свалим багажа. Махаме им…

юли е на една

Вървя към контейнера някъде след залез. Единственото място и единственото време, в което мога да съм сама вечер. Е, когато и Лукаш е вкъщи, разбира се. Мога да мисля за това колко ненормално е детето ти да е на една година, а все още да има възможност да се събуди с рев половин час след…

за нещата

С Лукаш и Юлиан сме на сладкарница в мола (да, знам). През цялото време искам да си купя червени блестящи топки за елха, защото у нас имаме само златисти, а червеното си отива със златисто. Накрая ги купувам. Още преди да съм платила съжалявам, но въпреки това плащам. После тръгваме да си търся блуза. Лукаш…

светло-сенки

Мислех, че 2017-та ще е година без лято. До голяма степен беше. И все пак през септември успяхме да стигнем до България. Така двайсет и седемте ми години близо до морето през лятото станаха двайсет и осем. Не пътуването до родната страна обаче ще остане в спомените ми за лято 2017. През това лято станах…

сътворяване на живот – част III

Двайсет и осма седмица Колкото и да не е за вярване, започвам нещо като истинска работа чак в началото на седмия си месец. По това време някои бременни приключват със своята. Ще работя като бариста в ново кафене, което отваря в града местният център за майки и деца. Тази седмица главната ми цел е да…

сутрешни страници – май

3 май Започват да ме привличат сергии с плодове и зеленчуци. Напомнят ми за пазарите в България и ми навяват носталгия по дома. Вече знам обаче, че това не е зов за завръщане. Това е примамката на българското лято. Обещанието му за вечност, което не може да бъде удържано. Вече не му вярвам както преди,…

сутрешни страници – април

1 април Моята собствена интуиция ми казва да бъда скептична към историите за раждане и отглеждане на деца, които чувам около себе си. Понякога усещам, че нищо не знам за тези неща, но от друга страна аз имам природните дадености да родя и отгледам едно дете – за това съм създадена (и за други неща…

сутрешни страници

Обичам рутини и дневници. Затова, когато прочетох за упражнението „сутрешни страници”, включващо рутина и дневник, веднага реших, че е за мен. Започнах на 19 март и все още го правя. Не помня как точно попаднах на него, но се вдъхнових да го пробвам от сайта на Джулия Камерън, която не познавам като автор (все още)….