сутрешни страници – май

3 май Започват да ме привличат сергии с плодове и зеленчуци. Напомнят ми за пазарите в България и ми навяват носталгия по дома. Вече знам обаче, че това не е зов за завръщане. Това е примамката на българското лято. Обещанието му за вечност, което не може да бъде удържано. Вече не му вярвам както преди,…

сутрешни страници – април

1 април Моята собствена интуиция ми казва да бъда скептична към историите за раждане и отглеждане на деца, които чувам около себе си. Понякога усещам, че нищо не знам за тези неща, но от друга страна аз имам природните дадености да родя и отгледам едно дете – за това съм създадена (и за други неща…

сутрешни страници

Обичам рутини и дневници. Затова, когато прочетох за упражнението „сутрешни страници”, включващо рутина и дневник, веднага реших, че е за мен. Започнах на 19 март и все още го правя. Не помня как точно попаднах на него, но се вдъхнових да го пробвам от сайта на Джулия Камерън, която не познавам като автор (все още)….

сътворяване на живот – част II

Тринайсета седмица Бъдни вечер. Седим в мрачната кухня – аз, Лукаш, Вайс (котарака), И. и Й., гледаме „Книга за джунглата“ и приготвяме неща за вечерята. Апартаментът, в който се нанесохме, не е особено хубав. Не мога да си представя, че ще останем там, а и не трябва – не това е планът. Единственото нещо, което…

сътворяване на живот – част I

Ден 0 Нощ е, когато тръгваме от Пловдив. Още не мога да повярвам, че през цялото време си мислех, че е 23 септември. Едва към края на вечерта разбрах защо почти нито една от локациите в програмата на „Нощта на музеите“ не беше отворена. Цял ден е било 24 септември! Благодарение на това недоразумение поне…

семейството е мъртво, да живее семейството

– Това никога няма да се случи – казвам на Лукаш. – Никога няма да се върнем обратно в Чехия. Просто не мога да си представя отново да трябва да се местим с всичкия този багаж. Мисля, че казвам това на Лукаш някъде към края на май. Може и да се бъркам, но споменът за…

сватбата (част пета: пълен напред)

21 юли Денят започва хаотично. Холът е пълен с хора. Кафеварката не успява да изстине – след всяко налято кафе я оставяме за малко под течащата студена вода, колкото да можем да я отворим, и я зареждаме наново. Докато се чудя дали всички ще успеят да закусят подобаващо, навън М. и Лукаш се опитват да…

сватбата (част трета: определяне на курса)

I „Покой“ Седим в сумрака на заведението, над нас се стели цигарен дим, едва звучи музика. Ние сме единствените клиенти. Колегите от университета на Лукаш са тук, за да ни изпратят. В момента връщането в България звучи дори вълнуващо. Макар че още не сме заминали, на масата вече се оформят планове за групово идване на…

сватбата (част втора: приливи и отливи)

Разказът за моята сватба трябва да започне с годежа. А той – както и самата ми сватба – е противоречив. Съвсем истински и болезнен, с това, че трябваше да се случи цели три пъти. Годежът ни е история за грешките и за любовта, която има силата да ги поправя. За сила и слабост. За приливи…

сватбата (част първа: спасителна лодка)

януари 2016 влак Усти над Лабем – Хньевице И този ден няма изгрев. Гледам през прозорците на влака към голите поля, тук там разкъсвани от малки горички и тихи селца. Без сняг зимата тук е сива и мъглива. Мисля си за големите комини на фабриката за хартия, където преподавам английски и ми се ще да…

сватбената реч – пълна версия

Следващата реч написах в Русе, в един хотел до автогарата, точно седмица преди сватбата си. Сватбата ми, накратко, мина добре. Надълго – ще разберете малко по-късно. Не мина съвсем по план. Даже никак. Но се превърна в първото сериозно доказателство на тезата ми, че реалността съвсем не е огледален образ на това, което е в главата…