две години юли (+ видео!)

Юли стана на две! Невероятно е. Почти ми се иска да прегърна всичките бебешки неща в него, които иначе по-често ме дразнят: нуждата му от кърмене, събужданията му през нощта, сцените (които не са особено драматични, но да, по всякакви повърхности е лягал), моментите, в които не ми вярва, че това да се изакаш в…

am i (only)

am i (only) an expensive white canvas you were lucky to buy on sale the plain unsalted rice in your plate that goes well with everything do i look good on paper? am i a good foundation for you to build upon a low seismic zone and no groundwater either did you wish i were…

танц с вълци

Днес искам да пиша за любимата си книга. Има много, които са ме докоснали или очаровали с идеите си, но само една, която все едно е писана за мен. Това е „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес. Всъщност, искам да пиша не точно за любимата си книга, а за себе си. През нея. За…

там, където свършва земята

Първата си нощ в България прекарваме встрани от пътя Видин – Лом. Окосена тревна площ точно пред оградата на нещо като вила. Помагам с разпъването на палатката със свито сърце – обградени сме от кучешки лай, отекващ в нощта. Буквално треперя от страх, докато вадя Юли от столчето и го местя в палатката. Внезапно, неудобната…

на минерални бани с бебе…

… не се ходи. Знаете нали? Веднъж в една чешка статия четох, че на сауна с бебе може – при определени условия – но последния път като пробвах, Юли само влезе и изпищя. (Може би следващия път просто не трябва да стъпва на пода.) Така или иначе, ние сме в Румъния, а съвсем близо до…

нещо като пътепис: герник + ейбентал

Ден втори Не съм сигурна, че в българското онлайн пространство съществува пътепис за чешките села в Банат. Това от една страна ме кара вътрешно да възкликна: „Ура! Първа!“, но от друга ме натоварва с отговорността да опиша нещо повече от личните си преживявания там. Забелязала съм, че публикациите ми тук, които не съдържат лични преживявания,…

нещо като пътепис: Соколари + Молдова Нова

Ден втори „О, не, най-добре продължете утре.“ Гласът на единия от тримата мъже прозвучава леко напевно. Или е пиян, или английският му е такъв. Предполагам, че е по-скоро първото, тъй като тримата ми изглеждат като някакви градски типове на почивка в селото. Лукаш се опитва да ги разпита повече за пътя напред, но те явно…

нещо като пътепис: тръгване + тимишоара

Ден първи: Както винаги, потегляме не съвсем на време. Приспала съм Юли по обичайния начин и сега го изнасям навън в хладната вечер. Естествено се събужда. В колата е тясно. Опитвам се да пренебрегна този факт. Тук са родителите на Лукаш, без които надали щяхме да успеем да си оправим и свалим багажа. Махаме им…

юли е на една

Вървя към контейнера някъде след залез. Единственото място и единственото време, в което мога да съм сама вечер. Е, когато и Лукаш е вкъщи, разбира се. Мога да мисля за това колко ненормално е детето ти да е на една година, а все още да има възможност да се събуди с рев половин час след…

за нещата

С Лукаш и Юлиан сме на сладкарница в мола (да, знам). През цялото време искам да си купя червени блестящи топки за елха, защото у нас имаме само златисти, а червеното си отива със златисто. Накрая ги купувам. Още преди да съм платила съжалявам, но въпреки това плащам. После тръгваме да си търся блуза. Лукаш…

светло-сенки

Мислех, че 2017-та ще е година без лято. До голяма степен беше. И все пак през септември успяхме да стигнем до България. Така двайсет и седемте ми години близо до морето през лятото станаха двайсет и осем. Не пътуването до родната страна обаче ще остане в спомените ми за лято 2017. През това лято станах…