понякога жадувам за смелостта да пиша чисто. просто. да не спестявам пошлото и грозното. като мъж. и така да снимам. друг път пък изпитвам майчинско чувство тъкмо към (леко?) сантименталния си творчески почерк. „майчинско“ значи да гледам отгоре. да казвам: „засега те закрилям, но ще дойде време да поемеш по нов път“… (илюстрация: Юлия Дербишева)
сутрешни страници край морето: 26 юли
не искам изведнъж нещо да се случи и да имам всички сутрини само за себе си. * може би наистина всяка болест е вестоносец и ние я убиваме, преди да сме чули вестта. (хм… или пък тя убива нас) * тялото не е просто опаковка. то е аватарът на нашата душа. земната ѝ обвивка. трябва…
сутрешни страници край морето: 25 юли
пулсът ми тиктака. дали часовникът е вдъхновен от сърцето? * Флорънс и жаждата ми да чета. да се гмуркам във въображаеми океани, да излизам от тях и да се наслаждавам на това как капчиците солена вода бавно се изпаряват от тялото ми, докато усещането за книгата отшумява. живот ли е това или само съзерцание на…
завръщане у дома
Знам, че вратата не е заключена и все пак не се осмелявам да вляза. Чака ме вътре. Седи наведена, почти прегърбена и сякаш прави нещо с ръцете си. Бих казала, че търкаля кълбо с прежда с дланта си, но това би било твърде тривиално. Няма значение какво точно прави. Чака. Мен. Мисля, че е загърната…
(д)еволюция
целувам те през пръстидокосвам по местатаот обществото позволенипознаваме се още отпредираздялата на половетено ето ни сегаот половете разделени
За какво ме накара да мисля една история за Тибет
За много неща всъщност. Даже за такива, които нямат нищо общо с Тибет. Но така е с добре разказаните истории – дърпат струни в нас, а мелодията прозвучава различно у всеки заради собствените му преживявания и вълнения. Иначе, това бе последното живо събитие на работното ми място, което ми предстои да сменя. С лекторката се…
без заглавие
so they gave me this bodyand told mego and see what it can doand I came outtowards that man on the shoreI forgot… at first I didn´t know how to talkproperlybut he taught mehe told me to sit under the sunfor a long timeit was supposed to make me darkerbetterand I didI was so dryfor…
На чай с чувствата си
– Здравей, имам нужда от теб. – Тук съм! Винаги. – Мразя всичко в момента. Целия си живот. Чувствам се ужасно неспособна в каквото и да е. – Сигурно чувството е ужасно. Прегръщам те и съм с теб. Ще бъда тук до теб, колкото е нужно. Не си сама! – Не знам колко още ще…
coffee break
I wanna have you like afternoon coffee. On sunny days too but mostly on rainy. When the downpour’s thick as a curtain and no one can see. When the downpour is loud and no one can hear. Not even I – the ringing of my phone. The calls from incoming to missed. There’s light coming…
две години юли (+ видео!)
Юли стана на две! Невероятно е. Почти ми се иска да прегърна всичките бебешки неща в него, които иначе по-често ме дразнят: нуждата му от кърмене, събужданията му през нощта, сцените (които не са особено драматични, но да, по всякакви повърхности е лягал), моментите, в които не ми вярва, че това да се изакаш в…
am i (only)
am i (only) an expensive white canvas you were lucky to buy on sale the plain unsalted rice in your plate that goes well with everything do i look good on paper? am i a good foundation for you to build upon a low seismic zone and no groundwater either did you wish i were…
танц с вълци
Днес искам да пиша за любимата си книга. Има много, които са ме докоснали или очаровали с идеите си, но само една, която все едно е писана за мен. Това е „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес. Всъщност, искам да пиша не точно за любимата си книга, а за себе си. През нея. За…
пориви, бризове, вихрушки, урагани и понякога затишия 