Пак за Вселената

„…трябва да си поставяме невъзможни цели и да преследваме непостижими мечти. Защо ли? Ами защото Вселената, Космосът не обича малките незначителни мечтички. Не му харесват и това е. И е по-вероятно невъзможната мечта да се сбъдне, ако се бориш достатъчно упорито, отколкото тези, нищожните. Въпросният писател е физик и инженер по професия и не вярва…

Изкуството да корабокрушираш

трябва да се научим знаеш ли на какво [13:48:53] Агамоница: на това да си бъдем достатъчни [13:49:07] Агамоница: и да приемам всички други хора просто за външна среда, която е прекрасна да [13:49:10] Агамоница: но е примерно като лятото [13:49:15] Агамоница: знаеш, че ще свърши [13:49:21] Агамоница: и не плачеш като свърши [13:49:24] Агамоница: защото…

Дните след: Обратно в зоната на комфорта

Вярно е, че хората винаги искат това, което нямат. Докато бяхме по гарите и не знаехме къде ще останем за през нощта ми се искаше просто да се върнем в Залцбург и целият този стрес да свърши. Още щом стъпихме на австрийска земя, обаче, се уверих, че всичкото това лутане, скитосване, мъкнене на раници и…

Ден единайсети: Светът е странно място

Понякога наистина вярвам, че живея в сръбски филм. Ако не сръбски, то поне някой от онези налудничави филми, в които си казвате „Да бе, да!“ и си мислите, че това никога не би се случило в реалния живот. Ще ви кажа нещо: случва се! Случва се и то точно в дни като този, който бяхме…

Ден десети: Сеизмограф

Не видях Сакре Кьор днес. Въпреки това, противно на всякакви планове, отново сме в Париж. Днешният ден беше един от най-предизвикателните в емоционално отношение. Представете си линиите, които рисува сеизмографът – нагоре-надолу, надолу-нагоре. Е, целият ден беше такъв. Сега, най-накрая, линията е права. Пътуването в TGV-то беше нормално. Установих, че, поне що се отнася до…

Ден девети: В мрежите на Барселона

Третият ден в Барселона беше най-топлият. Още от сутринта по небето нямаше и облак. Излязохме и пихме кафе в малко ресторантче на La Rambla и после се отправихме към музея за съвременно изкуство, в който влезе само Ксения и то след тежка вътрешна борба, решена впоследствие от една монета. През това време аз и сестра…

Ден осми: Един ден без тревоги в Барселона

Въпреки че излязохме чак по обяд, денят беше доста ползотворен и успяхме да посетим всички най-известни места в Барселона. Първо отидохме на плажа, където прекарахме лежерно поне два часа. Морето на пръв поглед е същото като нашето, но пясъкът е тъмножълт и на допир е като пръст. Според сестра ми е изкуствено поставен там. Водата…

Ден седми: Барселона: The Sun Also Rises

Мисля, че каквото и да си пожелая в тефтера си за пътешествия се сбъдва. Дори, когато всичко изглежда ужасно. Едва ли някога ще забравя днешния ден. Това е един от най-странните и най-хубавите дни от цялото ни пътешествие. Ако трябва да го опиша с банално сравнение, бих го нарекла „деня на светлината в края на…

Ден шести: Париж и капризите на съдбата

Денят започна доста студено и до края си остана пълен с тревоги и разочарования за едно или друго нещо. Първо, не ни подейства особено добре новината, че никой от Барселона не беше предложил да ни приюти. Второ, хич не ни се даваха 15 евро за резервация за обикновена седалка за нощния влак. И трето… но…

Ден пети: Париж и най-епичните места за ядене

Бяхме решили най-накрая да се наспим, затова когато излязохме навън вече беше обяд. Решихме да тръгнем по Сена и да обиколим всички забележителности пеша. Първо обаче седнахме в градинката зад Нотр Дам, където ядохме хлебчета със сладко от праскови и пихме кафе. Времето все заплашваше да се развали и така си остана през целия ден….

Ден четвърти: Най-дългият рожден ден

Пътуването до Цюрих беше най-хубавото ни преживяване във влак досега. Нямахме пари за кушет вагон, затова си взехме обикновени места. И изобщо не сгрешихме! Имахме късмета никой друг да няма място там и се разположихме  точно като четири принцеси Сисита, които току що са били откарани от Шонбрун до гарата, за да посетят някоя известна…