Вчера

Мислех си, че съм единственият човек, който не е гледал „Вчера“. Е, нито бях (днес), нито вече съм, тъй като най-накрая го гледах. (Невероятни ми идват изреченията днес.) Така де. Тъй като 99 процента от нормалното българско население го е гледало, няма смисъл да разправям каквото и да е. Искам просто да споделя какво си…

Софийски бисери 2

Сега, след като имам телефон с камера, всичко живо е в опасност от излагане на показ във виртуалното пространство. Мухахаха, дет’ се вика. :)

Britspotting!!!

Страхотно! Страхотно! Страхотно! Какво правят хубаво заведение + приятели + едно британско знаме иии най-вече + диджей, чиято любима група е Оейзис? Кеееееееееееееееф! На втора степен. Определено ще посещавам още подобни мероприятия в бъдеще. А ето и две песнички, пресни пресни в списъка с любими и разбира се, и двете са от снощи. Такива места…

Вали

И така… след няколко дни прекарани вкъщи, далеч от всякакви проблеми и задачи, аз се връщам отпочинала и готова за музикални подвизи. Не особено готова за ужасните жеги на София. И съвсем не-готова за анализ на стихотворение, че и сесия. Но, нищо. Всичко така или иначе ще мине добре. :) Вкъщи нищо не се случи….

The Call of the Wild

Никога, дори за миг, не съм се съмнявала, че ще ми хареса. Така е. Хареса ми. Много. Особено финала… Обаче не мога по никакъв начин след това да се насиля да прочета (пак) „Белия зъб“ – не мога да се върна обратно в цивилизацията. Още като малка, когато прочетох книгата, не харесах финала. Дивото винаги…

За изкуството и нощта

Не мога да дочакам до сутринта, за да опиша тази вечер. Ще се изгуби цялото очарование. Ще рискувам да пиша простотии с полу-отворени очи. Днес беше „Нощ на музеите и галериите“,  но аз по-скоро бих казала „вечер“, по-късно защо… :) С две думи, за тези, които поради някаква причина не знаят, това събитие се провежда…

Най-сладкото животно на света!..

… е червената панда. Вчера го разбрах! Вижте го само: Малко по-голямо от котарак! Обичам го! Автор И едно също толкова сладко клипче по тази тема:

Ние, врабчетата

Малка, сладка книжка пьлна с мъдрост. Къде съм спала, че не съм я прочела досега.

Пролетни полу-разочарования

Дам. Последният ми филм е полу-плачевен – или поне сканираният резултат. Въпреки това, за да се отстрамя, реших да публикувам някои от не дотам неспасяемите случаи. Първо малко от зоопарка: И вторият ми любим модел в Борисовата градина: Има и още, ама не са за гледане. Е, пак е по-добре от нищо. :) Ура за…

Млък!

Млъкни, сърце – ти си само карантия!