Дойчландинг

Три пъти за щастие. Не знам дали е за щастие, но, противно на всякаква моя воля, отново – за трети път – си купих билет InterRail, макар че последния път си бях казала, че няма да се повтори… така де, потрети. Този път поне не ми трябваха никакви резервации – оказа се, че между Чехия…

Чехия през сърцето

Всичко, което написах досега, ми костваше ужасно много време и усилия. Но бях длъжна – пред вас и пред себе си – да опиша всичко, за да не го забравя и, най-вече, за да му се смея след време. Тази последна публикация посвещавам на всичко онова, което много по-лесно се забравя, защото не се случва…

Общи впечатления за чешката култура, обичаи и език

По тая тема със сигурност вече са изписвани няколко стотици тома, но не мога да я подмина, затова ще се опитам колкото се може по-кратко да ви представя как изглеждат чешката култура и език през моите очи.  И един два обичая, де, ей така, за престиж… Чешкият език…. Това е една цяла готова да те…

Най-типичните чешки неща, за които вероятно ще научите само от мен

Един от фотографските проекти, които Слънцето представи пред професорите си в края на миналата учебна година бе посветен на българското знаме и на факта, че то е навсякъде и под всякакви форми. Лично аз изобщо не бях обърнала внимание на това. След като разгледах снимките му, обаче, ми стана ясно, че е прав. Ние наистина…

Как се планира приключение

На пръв поглед заглавието съдържа логическа грешка. Как така „да планираш приключение“? Нали приключението се крие именно в неочакваното, във внезапно изникващото, в неизбежно подреждащото се? Спокойно, не съм се отказала от личната си теория за щастие. Отговорът ми на предния въпрос все още е твърдо „да“. Но последното ми пътуване доказа, че всяко приключение…

Дните след: Обратно в зоната на комфорта

Вярно е, че хората винаги искат това, което нямат. Докато бяхме по гарите и не знаехме къде ще останем за през нощта ми се искаше просто да се върнем в Залцбург и целият този стрес да свърши. Още щом стъпихме на австрийска земя, обаче, се уверих, че всичкото това лутане, скитосване, мъкнене на раници и…

Ден единайсети: Светът е странно място

Понякога наистина вярвам, че живея в сръбски филм. Ако не сръбски, то поне някой от онези налудничави филми, в които си казвате „Да бе, да!“ и си мислите, че това никога не би се случило в реалния живот. Ще ви кажа нещо: случва се! Случва се и то точно в дни като този, който бяхме…

Ден десети: Сеизмограф

Не видях Сакре Кьор днес. Въпреки това, противно на всякакви планове, отново сме в Париж. Днешният ден беше един от най-предизвикателните в емоционално отношение. Представете си линиите, които рисува сеизмографът – нагоре-надолу, надолу-нагоре. Е, целият ден беше такъв. Сега, най-накрая, линията е права. Пътуването в TGV-то беше нормално. Установих, че, поне що се отнася до…

Ден девети: В мрежите на Барселона

Третият ден в Барселона беше най-топлият. Още от сутринта по небето нямаше и облак. Излязохме и пихме кафе в малко ресторантче на La Rambla и после се отправихме към музея за съвременно изкуство, в който влезе само Ксения и то след тежка вътрешна борба, решена впоследствие от една монета. През това време аз и сестра…

Ден осми: Един ден без тревоги в Барселона

Въпреки че излязохме чак по обяд, денят беше доста ползотворен и успяхме да посетим всички най-известни места в Барселона. Първо отидохме на плажа, където прекарахме лежерно поне два часа. Морето на пръв поглед е същото като нашето, но пясъкът е тъмножълт и на допир е като пръст. Според сестра ми е изкуствено поставен там. Водата…

Ден седми: Барселона: The Sun Also Rises

Мисля, че каквото и да си пожелая в тефтера си за пътешествия се сбъдва. Дори, когато всичко изглежда ужасно. Едва ли някога ще забравя днешния ден. Това е един от най-странните и най-хубавите дни от цялото ни пътешествие. Ако трябва да го опиша с банално сравнение, бих го нарекла „деня на светлината в края на…

Ден шести: Париж и капризите на съдбата

Денят започна доста студено и до края си остана пълен с тревоги и разочарования за едно или друго нещо. Първо, не ни подейства особено добре новината, че никой от Барселона не беше предложил да ни приюти. Второ, хич не ни се даваха 15 евро за резервация за обикновена седалка за нощния влак. И трето… но…