Узана

Това място е изключително непопулярно сред повечето хора, което е и хубаво, и лошо. За първи път отидох там преди около 4 години и с радост мога да заявя, че след толкова време, Узана си е все същата – голяма поляна, отрупана с лилави минзухари, с няколко хижи пръснати тук таме, с боровата алея, все…

Пътешествие по екватора

Хаха, представям си колко човека ще се набутат да прочетат този пост, в който само представям последната книга, която прочетох. Но, всъщност, така или иначе, за по-хубаво пътешествие по екватора не може да се прочете на друго място освен в : Картинката, разбира се, е далеч от перфектна. Не си представях, че книгата ще е…

Moon Tiger

The sun sinks and the glittering tree is extinguished. The room darkens again. Presently it is quite dim; the window is violet now, showing the black tracery of branches and a line of houses packed with squares of light. And within the room a change has taken place. It is empty. Void. It has the…

Бъз бъз

Да, чувствам се като пчеличка в последните дни – то не бяха разходки (по паркове и молове), то не са уговорки с приятели и писане на домашни, и пращане на разкази в последните минути на конкурси… А на всичкото отгоре добавям и обучение за работа, кандидатстване за две стипендии и една обменна програма. Промяна на…

За Ж. – един слънчев лъч

Ж. ми е приятелка. Тя има хубава, лъскава, червена коса и светли очи. Винаги се усмихва. Ж. е от онези хора, които слънцето е дарило с по един свой лъч, за да греят те вместо него в дъждовните дни. Ж. е пътешественичка. Не я свърта май на едно място. В очите й винаги заблестява пламъче,…

За един шпионин

От доста време насам искам да имам нов фотоапарат с хубав обектив, който да може да увеличава доста, за да си шпионирам хората, без да ме разберат. Мисля, че е много забавно. Доста рядко, обаче, се замислям дали на самите хора ще им е забавно ако разберат, че някой ги шпионира. Ами, едва ли. Едва…

Шоколад

Вдигам я на ръце и я целувам по челото. Ухае на дим, палачинки и топли чаршафи в зимно утро. *** В подобни моменти чувствам, че съм готова да умра от любов по нея, моята мъничка пътешественичка; сърцето ми притупва, изпълнено с ужас, единственото спасение е и аз да се впусна в бяг, червеното ми палто…

Имам нов герой!

И той е точно като мен, само че е мъж, но се държи малко като жена… нищо. И пак накрая страда, ама, нали изкуството идва от мъката, та и моето изкуство и то така… Благодаря на Софийски масов транспорт за вдъхновението, защото то дойде именно в автобус 284. :))))) Може и да не е нищо…