Солун

Много е трудно да пишеш пътепис, когато важното е не пътят, а този, с когото го вървиш. (Има ли жанр „човекопис“?) Или, в нашия случай, този, с който го изминаваш на стоп. София – Солун. Тръгва се сутрин, пристига се следобед. Нищо работа. Границата не се усеща изобщо, което прави този гръцки град на морето…

За него

Намерих щастие в отказа и започнах годината с усмивка. Студът ми помагаше. Караше ме да събирам цялата топлина вътре в себе си, да не я пръскам излишно, да я пазя за мен. Бях щастлива. Без нужди и потребности. С всичко в мен. Един подранил пролетен ден го предусетих. Малък тънък сноп светлина намери пролука под зимните…

sans titre

не слънце супернова …