животът през май – отвън

Аз не съм участник. Наблюдател съм. Когато изживявам или виждам нещо красиво, аз не потъвам в него. Не, изплувам на повърхността и го поглеждам отгоре. Оставям на водата да пречупи образа и после го улавям. С думи или снимки. Не ми се иска да е така. Но е. Е. Дори в онези странни редки моменти, когато…

дъждотворно

Днес цял ден вали и е сиво и предразполага към стоене вкъщи и към уютни мисли като, например, как имам желание да купя на Лукаш мек пуловер за зимата. В същото време гледах „The Secret Life of Walter Mitty“ – до голяма степен абсурден филм, който, обаче, събуди в мен едно понякога пробиващо вътрешната ми…

още проекти

Има една особеност на талантливите хора около мен да се занимават с поне пет различни неща, от които не изкарват пари. Тъй като и аз го правя, това означава, че или и аз съм талантлив човек, или просто обичам да инвестирам време в нерентабилни проекти. Но това съм аз и ще продължавам да го правя,…

есен

емоционалната есен в мен дойде уютна е леко хрупа под здравите обувки пълна е със завои, които не виждам от шарените листа но които знам, че водят на хубави места оплитам я в пуловер докъдето стигне останалото ще го стопли той :)

Искам да те обичам като град

Искам да те обичам като град… Би било лесно, нали? В началото всичко е вълнуващо, всеки завой крие нещо ново  и непознато, всеки кръстопът те обърква малко, но някак намираш правилния път. След това започваш да свикваш. Все по-лесно се ориентираш. Знаеш кой автобус да хванеш или коя е най-близката станция на метрото. Знаеш кои…

Леглото на Остерман

Фотографката Франс Скъли Остерман за „леглото“: „a place that is tactile, sensual, sexual; our most intimate place. When one or more of our senses are muted, others become more sensitive. With the quiet and darkness of night, touch becomes heightened: enrobed in cool, smooth sheets, head on a soft pillow, and the comforting texture of…

Как се планира приключение

На пръв поглед заглавието съдържа логическа грешка. Как така „да планираш приключение“? Нали приключението се крие именно в неочакваното, във внезапно изникващото, в неизбежно подреждащото се? Спокойно, не съм се отказала от личната си теория за щастие. Отговорът ми на предния въпрос все още е твърдо „да“. Но последното ми пътуване доказа, че всяко приключение…

Марианска падина

приеми, че съм море и влизай с уважение брега ти го давам целия давам ти усещането да летиш в мен когато не достигаш дъното с крака ако заслужиш ще ти дам и подводните си пещери но марианската падина остава моя никога не се опитвай да се спуснеш в нея просто няма да ти стигне кислорода

Нова есен – ново начало

Нали знаете как от 7 до поне 23-годишна възраст настъпването на есента неминуемо означава ново начало – на учебната или академична година? През лятото си мислех, че това може да е последната такава есен в живота ми – есента, в която ще започна нова работа, а с това и съвсем нов живот. Казвах си, че…

Навлизане в артмосферата

Миналата седмица един човек ми каза, че ми завижда, че отивам на Артмосферик за първи път. Още тогава нещо вътре в мен се усмихна. След това прочетох всички указания в сайта на фестивала за това как се изхвърлят отпадъците и се пази природата и си казах: „Да, със сигурност ще има нещо за мен там.“…

Love and the City

(Преписано директно от пътешественическия ми тефтер, без опит за внасяне на излишна подреденост.) Firenze – 25-28 ноември Флоренция е: – цвят и вкус на райска ябълка… по дърветата без листа – като кръгли лампи, закачени по клоните, едновременно не на място и напълно на място. Повече на място в тъмносинята нощ, отколкото през деня, когато…

Завръщане в Пирин (22-25 септември)

Ден първи: В Теснолинейката няма място, затова всички сме застанали в малкото коридорче зад локомотива. Компания ни прави контрольорът. Предните дни е валяло и почти долавяме мириса на мокри дървета, докато прекосяваме Родопите по тесния железен път. Не трябва да вали. В Разлог е топло. Шофьорът на маршрутката гори да ни покаже града си, но…