(х)рознии тииден/тейден (ако ще се правя на местна)

Днес завършва най-ужасната седмица от новата година. (Надявам се това изречение да е валидно и в края на 2015 година). Бях болна (отне ми 4 дни да оздравея без лекарства, което, всъщност, не е чак толкова зле), ужасно заета и, в следствие на първите две неща, депресирана. Реших да напусна едната си работа и предупредих супервайзерката…

Откритие на седмицата :)

Преди около една седмица направих нещо, което по принцип не е особено разумно ако живееш на поне 1500 километра от приятелите си – реших да проверя дали мога да ползвам Facebook само като имейл. Е, получава се! Мислех си, че още първия ден по навик ще го отворя и ще се спусна надолу из тази…

неизбежнощ

времето от залез до изгрев в което липсата му се изостря възглавницата става черна дупка завивката завива в преспа кошмари от космичен студ   „ледена нощ, мили“ „ледена нощ“  

два свята

Свикнала съм да живея в два свята и вече пета поредна година го правя. Единият ми свят е вкъщи, а другият – в София. И двата знаят за съществуването на другия, но никога не прекрачват географската граница, която кой знае къде е – дали около Пловдив или още на Карнобат? – а още по-малко емоционалната….

страх

страх ме е че всички сме сърфисти никой вече не се гмурка страх ме е че си купуваме информация в пакети, кутии, шишета, консерви а сме забравили рецептата за успешното им смесване забравили сме как да ядем по малко и бавно забравили сме да приветстваме храната ужасно много ме е страх че сме като болни…

Подранила пролет

той стои до прозореца в малката кухня и прави нещо банално навярно макарони отваря, за да пусне пролетта и вероятно пуши облегнат на рамката поглежда календара 16 януари все още не е пролет ще вечеря сам

умираме, защото дишаме кислород – това, което поддържа живота, но, в същото време, го води към своя край всички знаем това и въпреки това продължаваме да дишаме същото трябва да е със сърцето дори когато всяка нова любов го изхабява все повече и повече то пак трябва да продължава да обича излиза, че… най-важните неща…

(Не)осъществяване

Думата, с която ще запомня това лято. Също и с новото значение на комбинацията от полъх на морски бриз, студена бира и струна на китара. А по-долу е откъс от книгата „Лавина“, която, докато четях, имах чувството, че е паднала в ръцете ми в най-подходящия момент. Докато четях този откъс, бях под един чадър на…

Изкуството да корабокрушираш

трябва да се научим знаеш ли на какво [13:48:53] Агамоница: на това да си бъдем достатъчни [13:49:07] Агамоница: и да приемам всички други хора просто за външна среда, която е прекрасна да [13:49:10] Агамоница: но е примерно като лятото [13:49:15] Агамоница: знаеш, че ще свърши [13:49:21] Агамоница: и не плачеш като свърши [13:49:24] Агамоница: защото…

Somebody that I used to know + чудовища

Новата Shake it Out. Само дето дори не можахме да се намразим преди да се забравим. Само дето всичко между нас е само тишина. От тази тишина, която кара чудовищата да растат. Това с чудовищата го знам от една приказка, която един пътуващ испанец разказваше в Борисовата градина миналото лято. Мъж и жена, които живеят…

Shake it out, shake it out

Има една песен и тя се казва Shake it Out. В нея се пее за отърсване. Чувството да я слушаш е като да се отърсваш (от дявола на гърба си).  Само че тази малка илюзийка трае само 4:37 минути. Хората, които се вслушват в моралните послания в песните, сигурно биха послушали Флорънс и биха си…

Криле и камъни

„words are very unnecessary, they can only do harm“ Дейв, прав си. Само, че на теб те е лесно да го кажеш, когато единственото нещо, което искаш и от което имаш нужда, е в обятията ти. Но, иначе, си прав. Започвам да ги мразя. Думите. И то не толкова, защото са безполезни, а най-вече защото…