як сме йездили на коле в млзе

Ако чешкият ми е поне на поносимо ниво, заглавието се превежда от транслитериран чешки като „как карахме колелета в мъглата“. Сигурно помните снимката, с която завърших последната си публикация – ако я увеличите и се вгледате, ще видите моето типично изражение на концентрираност в нещо, което не умея особено добре, което наподобява (заради носа) малка…

дъждотворно

Днес цял ден вали и е сиво и предразполага към стоене вкъщи и към уютни мисли като, например, как имам желание да купя на Лукаш мек пуловер за зимата. В същото време гледах „The Secret Life of Walter Mitty“ – до голяма степен абсурден филм, който, обаче, събуди в мен едно понякога пробиващо вътрешната ми…

аурора

не сме нищо повече от клетките на Вселената нищо по-малко от Нейната същност желанието ти е анти-гравитация желанието ми – докосване до вакуума въртя се в не-живота и в същия миг раждам разрушение и сътворение в опит за самоубийство създават стратосфера в опит за оттегляне – изплъзващи се аурори взрив от светлина в арктическите нощи под…

Решение

спирам да се тормозя за подранилата пролет просто ще хвръкна   дано само зимата се върне мигновено   за да замръзна в полет

<3

Понеделник, 5 ноември, сутринта в парка на Студентски е по-красива от всякога, а двете с Румито сякаш препускаме, а не вървим и сме толкова заредени с енергия, че се надвикваме една друга, припомняйки си всички малки неща, които се случиха предните дни и които са толкова пресни, че просто няма как да забравим, но въпреки…

Навлизане в артмосферата

Миналата седмица един човек ми каза, че ми завижда, че отивам на Артмосферик за първи път. Още тогава нещо вътре в мен се усмихна. След това прочетох всички указания в сайта на фестивала за това как се изхвърлят отпадъците и се пази природата и си казах: „Да, със сигурност ще има нещо за мен там.“…

Няколко неща, които трябва да научите днес

1. Теорията за шестте степени на разделение е абсолютно вярна, но в България степените са около две. С други думи казано: светът е малък, а пък България още повече. Напълно вероятно е в един и същи спален чувал да са спали двама съученици от гимназията, без дори да са знаели, че услужливият човек дал им…

Завръщане в Пирин (22-25 септември)

Ден първи: В Теснолинейката няма място, затова всички сме застанали в малкото коридорче зад локомотива. Компания ни прави контрольорът. Предните дни е валяло и почти долавяме мириса на мокри дървета, докато прекосяваме Родопите по тесния железен път. Не трябва да вали. В Разлог е топло. Шофьорът на маршрутката гори да ни покаже града си, но…

Една сутрин в Рая

(29 август 2011: от Рая:)) За мен няма значение къде пия кафето си, защото го обичам. Всъщност, когато пиеш кафе рано сутрин, то събира цялата ти реалност – извън нея няма нищо (освен може би музика, долитаща отнякъде), така че мога да го пия навсякъде и ще съм доволна от живота. Да пиеш кафе в…

През зелената врата

Понякога няма нищо по-хубаво от това да излезеш от обикновения живот, но не през онази врата, през която всички излизаме само веднъж, а през някоя от хилядите други безобидни вратички. В голямата къща, в която живеем, има хиляди малки тайни долапчета с вкусна храна, хиляди спални с легла, застлани с бели прани чаршафи и с…

За спокойствието

Знам, че казах, че няма да пиша до Нова година, но аз няма да съм аз ако не правя това, което съм казала, че няма да правя, така че пиша и това е. Предишният ми пост беше ужасно забързан и хаотичен – пълната противоположност на сегашното ми състояние. В момента съм вкъщи, стоя пред един…