прах

отдавна вече я няма кожата, която съм докосвала няма ги миглите, които спираха сълзите за кратко по пътя им надолу в едно юнско утро няма ги косите, които съм разресвала космите, които съм навивала зимата бе мека но малко по малко ветровете излющиха остатъците от целувките по устните   скърбим за хората, когато си отидат…

son of nature

oh my love you’re a son of mother nature i can see her in your deepest blues in your harshest yellows in the erupting whites no wonder why i met you in the spring things like you they sleep under the snow

аурора

не сме нищо повече от клетките на Вселената нищо по-малко от Нейната същност желанието ти е анти-гравитация желанието ми – докосване до вакуума въртя се в не-живота и в същия миг раждам разрушение и сътворение в опит за самоубийство създават стратосфера в опит за оттегляне – изплъзващи се аурори взрив от светлина в арктическите нощи под…

неизбежнощ

времето от залез до изгрев в което липсата му се изостря възглавницата става черна дупка завивката завива в преспа кошмари от космичен студ   „ледена нощ, мили“ „ледена нощ“  

птичка на прозореца

току що установих че няма нищо по-тъжно от птичка удряща се в прозореца сигурно и хората изглеждат по същия начин мъчейки се да излязат   въпросът е… дали нашето вън е също толкова враждебно колкото тяхното вътре?  

страх

страх ме е че всички сме сърфисти никой вече не се гмурка страх ме е че си купуваме информация в пакети, кутии, шишета, консерви а сме забравили рецептата за успешното им смесване забравили сме как да ядем по малко и бавно забравили сме да приветстваме храната ужасно много ме е страх че сме като болни…

веднъж в Швеция видях къща в която подът бе море още се чудя дали там живеят русалки или хора които няма нужда да стъпват

когато порасна

когато порасна ще имам котка родопско одеяло и кафе машина може би ще имам заем и застраховка на колата и данък смет и теб сега съм малка тясна ми е раницата  

Марианска падина

приеми, че съм море и влизай с уважение брега ти го давам целия давам ти усещането да летиш в мен когато не достигаш дъното с крака ако заслужиш ще ти дам и подводните си пещери но марианската падина остава моя никога не се опитвай да се спуснеш в нея просто няма да ти стигне кислорода

котка

искаш ли да направим котка аз ще съм езикът а ти ще си грапавото

sans titre

ако можех да задам само един въпрос само на едно неодушевено същество бих попитала брега как се справя с всички тези приливи и отливи    

Решение

спирам да се тормозя за подранилата пролет просто ще хвръкна   дано само зимата се върне мигновено   за да замръзна в полет