животът през май – отвън

Аз не съм участник. Наблюдател съм. Когато изживявам или виждам нещо красиво, аз не потъвам в него. Не, изплувам на повърхността и го поглеждам отгоре. Оставям на водата да пречупи образа и после го улавям. С думи или снимки. Не ми се иска да е така. Но е. Е. Дори в онези странни редки моменти, когато…

Как Пловдив ме спечели

Не знам точно поради каква причина, но никога не бях харесвала Пловдив особено. Не мога да го обясня. Сигурно по същите необясними причини, поради които харесвам Търново. Но допреди миналата вечер единственото хубаво, с което асоциирах този град беше една супа с броколи, която ядох в онзи ресторант над пътя… не се сещам за името…