як сме йездили на коле в млзе

Ако чешкият ми е поне на поносимо ниво, заглавието се превежда от транслитериран чешки като „как карахме колелета в мъглата“. Сигурно помните снимката, с която завърших последната си публикация – ако я увеличите и се вгледате, ще видите моето типично изражение на концентрираност в нещо, което не умея особено добре, което наподобява (заради носа) малка…

<3

Понеделник, 5 ноември, сутринта в парка на Студентски е по-красива от всякога, а двете с Румито сякаш препускаме, а не вървим и сме толкова заредени с енергия, че се надвикваме една друга, припомняйки си всички малки неща, които се случиха предните дни и които са толкова пресни, че просто няма как да забравим, но въпреки…

(Не)осъществяване

Думата, с която ще запомня това лято. Също и с новото значение на комбинацията от полъх на морски бриз, студена бира и струна на китара. А по-долу е откъс от книгата „Лавина“, която, докато четях, имах чувството, че е паднала в ръцете ми в най-подходящия момент. Докато четях този откъс, бях под един чадър на…

Навлизане в артмосферата

Миналата седмица един човек ми каза, че ми завижда, че отивам на Артмосферик за първи път. Още тогава нещо вътре в мен се усмихна. След това прочетох всички указания в сайта на фестивала за това как се изхвърлят отпадъците и се пази природата и си казах: „Да, със сигурност ще има нещо за мен там.“…

Завръщане в Пирин (22-25 септември)

Ден първи: В Теснолинейката няма място, затова всички сме застанали в малкото коридорче зад локомотива. Компания ни прави контрольорът. Предните дни е валяло и почти долавяме мириса на мокри дървета, докато прекосяваме Родопите по тесния железен път. Не трябва да вали. В Разлог е топло. Шофьорът на маршрутката гори да ни покаже града си, но…

Една сутрин в Рая

(29 август 2011: от Рая:)) За мен няма значение къде пия кафето си, защото го обичам. Всъщност, когато пиеш кафе рано сутрин, то събира цялата ти реалност – извън нея няма нищо (освен може би музика, долитаща отнякъде), така че мога да го пия навсякъде и ще съм доволна от живота. Да пиеш кафе в…

През зелената врата

Понякога няма нищо по-хубаво от това да излезеш от обикновения живот, но не през онази врата, през която всички излизаме само веднъж, а през някоя от хилядите други безобидни вратички. В голямата къща, в която живеем, има хиляди малки тайни долапчета с вкусна храна, хиляди спални с легла, застлани с бели прани чаршафи и с…

Как се описва неописуемото?

Мога да отида на кардиолог, да си спомня за последните два дни и след това да ви сканирам направената кардиограма. Ама пак няма да се разбира. Истината е, че единственият начин, по който мога да ви разкажа за Беглика е чрез думи, а те са толкова по-слаби от това, което бълбука и ври вътре в…

Узана

Това място е изключително непопулярно сред повечето хора, което е и хубаво, и лошо. За първи път отидох там преди около 4 години и с радост мога да заявя, че след толкова време, Узана си е все същата – голяма поляна, отрупана с лилави минзухари, с няколко хижи пръснати тук таме, с боровата алея, все…