добродружстви с лидлем (приключение с лидъл)

Лукаш е известен с неприязънта си към търговската верига „Лидл“. Не съм сигурна какво точно не харесва в магазините им, но мисля, че е малкия избор от неща. В България особено не го кефи липсата на витрина за сирене. Както и да е, целта на тази публикация не е да анти-рекламирам Лидъл, а, напротив, да…

як сме йездили на коле в млзе

Ако чешкият ми е поне на поносимо ниво, заглавието се превежда от транслитериран чешки като „как карахме колелета в мъглата“. Сигурно помните снимката, с която завърших последната си публикация – ако я увеличите и се вгледате, ще видите моето типично изражение на концентрираност в нещо, което не умея особено добре, което наподобява (заради носа) малка…

руузнее вьеци

Заглавието (предполагам, макар че тези дълги гласни ми изглеждат подозрителни) означава „различни неща“, защото в тази публикация ще ви занимавам тъкмо с такива. В кратките промеждутъци между четирите ми работи намирах време и за някакви други интересни неща, които си струва да опиша. Струва си да ги опиша, защото 1) вероятно ви е интересно какво…

круши, гъби и баири

Обещах да ви опиша уžаснýя си уикенд и по-добре да го направя преди да е дошъл новият. Напоследък нямам много време за писане, но това е заради работата, за която ще ви разкажа съвсем скоро. Иначе, миналия уикенд с Лукаш се нарамихме (или по-точно наседалихме на колелетата) да излезем от Усти, да намерим гора и…

дъждотворно

Днес цял ден вали и е сиво и предразполага към стоене вкъщи и към уютни мисли като, например, как имам желание да купя на Лукаш мек пуловер за зимата. В същото време гледах „The Secret Life of Walter Mitty“ – до голяма степен абсурден филм, който, обаче, събуди в мен едно понякога пробиващо вътрешната ми…

Дойчландинг

Три пъти за щастие. Не знам дали е за щастие, но, противно на всякаква моя воля, отново – за трети път – си купих билет InterRail, макар че последния път си бях казала, че няма да се повтори… така де, потрети. Този път поне не ми трябваха никакви резервации – оказа се, че между Чехия…

описание на Život-а

Много ми е трудно да отговарям подробно, когато някой ме попита: „Разкажи ти!“ Ами то… то няма кой знае какво за разказване. Žiju си и това е. И все пак, ето няколко неща, които вероятно искате да знаете за моето всекидневие. Работя моята си работа пет дни в седмицата, като два съм си оставила за почивка….

два свята

Свикнала съм да живея в два свята и вече пета поредна година го правя. Единият ми свят е вкъщи, а другият – в София. И двата знаят за съществуването на другия, но никога не прекрачват географската граница, която кой знае къде е – дали около Пловдив или още на Карнобат? – а още по-малко емоционалната….

Баира

Днес отидох на баира да търся гъби и да се поосвободя малко от натежаващите мисли за бъдещето. Не намерих гъби, но се върнах към миналото си. Баира е специално място. Сигурно за това името му е в единствено число, макар че реално това са много баири, покрити с тръни, жълти, сухи. Географски погледно, това е…

Как се планира приключение

На пръв поглед заглавието съдържа логическа грешка. Как така „да планираш приключение“? Нали приключението се крие именно в неочакваното, във внезапно изникващото, в неизбежно подреждащото се? Спокойно, не съм се отказала от личната си теория за щастие. Отговорът ми на предния въпрос все още е твърдо „да“. Но последното ми пътуване доказа, че всяко приключение…

Солун

Много е трудно да пишеш пътепис, когато важното е не пътят, а този, с когото го вървиш. (Има ли жанр „човекопис“?) Или, в нашия случай, този, с който го изминаваш на стоп. София – Солун. Тръгва се сутрин, пристига се следобед. Нищо работа. Границата не се усеща изобщо, което прави този гръцки град на морето…

звезди под земята

… които всъщност са червеи…. много добро описание на тази чудесия тук