сутрешни страници – април

1 април Моята собствена интуиция ми казва да бъда скептична към историите за раждане и отглеждане на деца, които чувам около себе си. Понякога усещам, че нищо не знам за тези неща, но от друга страна аз имам природните дадености да родя и отгледам едно дете – за това съм създадена (и за други неща…

сватбата (част трета: определяне на курса)

I „Покой“ Седим в сумрака на заведението, над нас се стели цигарен дим, едва звучи музика. Ние сме единствените клиенти. Колегите от университета на Лукаш са тук, за да ни изпратят. В момента връщането в България звучи дори вълнуващо. Макар че още не сме заминали, на масата вече се оформят планове за групово идване на…

сватбата (част втора: приливи и отливи)

Разказът за моята сватба трябва да започне с годежа. А той – както и самата ми сватба – е противоречив. Съвсем истински и болезнен, с това, че трябваше да се случи цели три пъти. Годежът ни е история за грешките и за любовта, която има силата да ги поправя. За сила и слабост. За приливи…

животът през май – отвън

Аз не съм участник. Наблюдател съм. Когато изживявам или виждам нещо красиво, аз не потъвам в него. Не, изплувам на повърхността и го поглеждам отгоре. Оставям на водата да пречупи образа и после го улавям. С думи или снимки. Не ми се иска да е така. Но е. Е. Дори в онези странни редки моменти, когато…

прощално писмо до града, който не обичах

Здравей, да, това съм аз. Все още съм тук. Отдавна не съм се разхождала по тихите улици на хълмовете ти. Скоро не съм карала колело покрай реката. Не съм те снимала. Извинявай. Изминаха почти две години от деня, в който пристигнах в теб с раница на гърба си. Съжалявам. Не успях да те заобичам. А вече…

в теб намерих мен

Влизам в спалнята и виждам дрехите, нахвърляни по леглото. Сутринта само чувах от кухнята как се приготвя за интервюто за работа, а сега – малко по-късно – епизодът се запълни и с липсващите визуални елементи. Виждам възможностите, които е отхвърлил (макар, че нямах време да огледам тази, на която се бе спрял). Усещам как се…

учебник по лична история

16 юни 2012 година В личния си дневник съм записала следното: „независимо какво ще стане утре, след една година или след една минута преди малко летях на две крила едното – на спонтанно взетото решение другото – на пеперуда едното ме крепеше по-добре, защото пеперудата ме пита дали през лятото умират северните ветрове а аз…

между въздържанието и алкохолизма (приказка за любовта)

Има хора, които се наслаждават на пиенето. Виждала съм ги главно по филми, макар че всеки средностатистически българин, който живее на село и пие всекидневно без да се напива би могъл да влезе в тази категория хора. Единственото условие е наистина да обича течността в чашата си. Във филмите това са главно мъже, които пият…

a vision

Нещо ново от краволета :)

son of nature

oh my love you’re a son of mother nature i can see her in your deepest blues in your harshest yellows in the erupting whites no wonder why i met you in the spring things like you they sleep under the snow

A-Z

ти май наистина си моя свят и след тебе няма нищо друго на всички световни езици, използващи латиница с теб достигам края а на български намирам себе си      

неизбежнощ

времето от залез до изгрев в което липсата му се изостря възглавницата става черна дупка завивката завива в преспа кошмари от космичен студ   „ледена нощ, мили“ „ледена нощ“