(х)рознии тииден/тейден (ако ще се правя на местна)

Днес завършва най-ужасната седмица от новата година. (Надявам се това изречение да е валидно и в края на 2015 година). Бях болна (отне ми 4 дни да оздравея без лекарства, което, всъщност, не е чак толкова зле), ужасно заета и, в следствие на първите две неща, депресирана. Реших да напусна едната си работа и предупредих супервайзерката…

руузнее вьеци

Заглавието (предполагам, макар че тези дълги гласни ми изглеждат подозрителни) означава „различни неща“, защото в тази публикация ще ви занимавам тъкмо с такива. В кратките промеждутъци между четирите ми работи намирах време и за някакви други интересни неща, които си струва да опиша. Струва си да ги опиша, защото 1) вероятно ви е интересно какво…

описание на Život-а

Много ми е трудно да отговарям подробно, когато някой ме попита: „Разкажи ти!“ Ами то… то няма кой знае какво за разказване. Žiju си и това е. И все пак, ето няколко неща, които вероятно искате да знаете за моето всекидневие. Работя моята си работа пет дни в седмицата, като два съм си оставила за почивка….

Баира

Днес отидох на баира да търся гъби и да се поосвободя малко от натежаващите мисли за бъдещето. Не намерих гъби, но се върнах към миналото си. Баира е специално място. Сигурно за това името му е в единствено число, макар че реално това са много баири, покрити с тръни, жълти, сухи. Географски погледно, това е…

Искам да те обичам като град

Искам да те обичам като град… Би било лесно, нали? В началото всичко е вълнуващо, всеки завой крие нещо ново  и непознато, всеки кръстопът те обърква малко, но някак намираш правилния път. След това започваш да свикваш. Все по-лесно се ориентираш. Знаеш кой автобус да хванеш или коя е най-близката станция на метрото. Знаеш кои…

Как се планира приключение

На пръв поглед заглавието съдържа логическа грешка. Как така „да планираш приключение“? Нали приключението се крие именно в неочакваното, във внезапно изникващото, в неизбежно подреждащото се? Спокойно, не съм се отказала от личната си теория за щастие. Отговорът ми на предния въпрос все още е твърдо „да“. Но последното ми пътуване доказа, че всяко приключение…

Нов проект

Скъпи последователи, следователи, преследвачи, следващи, както желаете, знаете, че обичам проектите. Ако и вие обичате проектите, можете да се отбиете на едно място, което всъщност е и време. Казва се „Всеки ден“ и можете да стигнете там като цъкнете тук. Ако случайно не си го сейфате като отметка в браузъра (гледам ви лошо), можете да…

Emotional townscapes

имената в географията всъщност са история и са любов   градовете във България са измислени от изоставените дъщери и синове на българските ханове   когато картите се пишели ханските деца стояли до мастилото и в тъмнината зад свещта диктували   София, Варна, Враца и Бяла са бившите любими на онзи хански син за когото всички…

New Year’s Resolutions

Един от най-важните за мен хора през 2012 година (когото мисля да не взимам със себе си през 2013-та) ми каза, че списъците с новогодишни обещания към самия теб са глупост. Забравих какви му бяха мотивите, но така или иначе няма значение. Мисля, като жест към него и към това, че изигра голямата и запомняща…

За кризата

„Няма криза – кризата е за отчаяните от живота. Винаги има слънце и винаги можеш да се влюбиш – значи няма криза.“ Стефан Чолаков (P.S. Един човек срещнат (не)случайно по пътя за Търново.)

<3

Понеделник, 5 ноември, сутринта в парка на Студентски е по-красива от всякога, а двете с Румито сякаш препускаме, а не вървим и сме толкова заредени с енергия, че се надвикваме една друга, припомняйки си всички малки неща, които се случиха предните дни и които са толкова пресни, че просто няма как да забравим, но въпреки…