аналема

Казват, че сме намалена като мащаб Вселена. Че клетките ни носят микроскопични отломки от Големия взрив. Мисля, че е вярно. Животът ни толкова прилича на един ден. Ето, слънцето изгрява и ние – тепърва учещи се на вървене – хвърляме дълга сянка напред – в бъдещето. Облени сме в мека, топла светлина, която кара всичко…

животът на антония, том IV

Представям си своя живот като рафт с книги. Безкраен (не защото е вечен, а защото може да бъде „внезапно краен“). На него има четири книги. Първата разказва за моето раждане и детство. В една от главите бъркам с пръст в окото на по-малката си сестра, защото я мисля за кукла. В друга си играя с…

учебник по лична история

16 юни 2012 година В личния си дневник съм записала следното: „независимо какво ще стане утре, след една година или след една минута преди малко летях на две крила едното – на спонтанно взетото решение другото – на пеперуда едното ме крепеше по-добре, защото пеперудата ме пита дали през лятото умират северните ветрове а аз…

кафето, книгите и смисъла на живота

Не, кафето и книгите не би трябвало да са смисълът на живота, макар че един милион снимки в Tumblr упорито се опитват да ме оборят. Те, общо казано, са две неща, които много обичам, без които мога, но не искам и, най-накрая, не винаги са хубави. Всъщност, от около месец пия кафе, което не е много…