сутрешни страници

Обичам рутини и дневници. Затова, когато прочетох за упражнението „сутрешни страници”, включващо рутина и дневник, веднага реших, че е за мен. Започнах на 19 март и все още го правя.

Не помня как точно попаднах на него, но се вдъхнових да го пробвам от сайта на Джулия Камерън, която не познавам като автор (все още). Каква е идеята: когато отвориш очите си сутрин, първото нещо, което трябва да направиш, е да изпишеш три страници (формат приблизително А4 или при мен – шест страници в тефтер А5) с всички неща, които ти дойдат наум. На ръка. Без размишления относно граматика или пунктоация. В най-добрия случай в техниката „поток на съзнанието”, но ако съзнанието ви не тече по този начин, според мен може и в по-подреден стил. Моето не течеше, поне не в началото. Имам си точки и всичко. Сега вече нямам главни букви, но запетаите си ги поставям, само че без да го обмислям – просто годините писане си казват думата.

Много хора, пробвали това упражнение, твърдят, че някъде на третата страница започват да се появяват доста интересни идеи, различни от това просто да разкажеш съня, от който току що си се събудил или да опишеш задачите си за деня. Смея да се съглася с тях. Не знам дали въпросните идеи биха се появили по страниците на човек, който не е творец, но ми е много интересно да го разбера. Под творец имам предвид просто човек, който изразява мислите, чувствата и идеите си с текст или друго средство, а не човек, разпознаваем в публичното пространство като „автор” и с публикации или изложби зад гърба си. Защото в противен случай това ме изключва от определението.

За мен сутрешните страници работят по много хубав начин. Позволяват ми да поставя вътрешния си свят на първо място в програмата за деня си – нещо съвсем ново за мен. Последните години съм толкова ангажирана с чужди неща, че вътрешният ми свят е оставал винаги на края на списъка с приоритети. Вътрешните светове, разбира се, не търпят такова отношение през цялото време и понякога изкипяват като превряла вода в тенджера и, щеш не щеш, зарязваш всичко останало и за малко им обръщаш внимание. За това имам дневник – в него записвам всички мисли и идеи, които идват отнякъде и пробиват стената от ангажименти, от неща-които-е-редно-да-свършим, от физиологични нужди ако щете.

Дневникът ми, посветен на сутрешно писане, е различен. Там не се старая особено да пиша четливо, нито пазя страниците му само за „изключителни” мисли и идеи. И тази необвързаност със съдържанието и естетиката ми действа освобождаващо. Действа ми и събуждащо – започвам да пиша с полуотворени очи, но на края на шестата страница вече напълно съм се събудила. Понякога не знам какво да пиша, друг път мястото не ми стига (доколкото знам лимитът не може да се прекрачва), но средно изписването на страниците трае половин час. Позволявам си да го правя дори когато имам ангажимент сутринта. Събуждала съм се и по-рано заради тях.

Трябва да отбележа, че не пиша всеки ден. Друг път, когато съм се опитвала да се придържам към практика, винаги съм изпитвала угризения от това, че не мога да я следвам всеки ден поради ангажименти, но главно поради най-различни извинения. Този път угризения нямам. Пиша единствено тогава, когато се събуждам сама в леглото, което, откакто Лукаш започна работа, се случва доста често. Първите дни пробвах да пиша, докато той още спеше – никога не съм предполагала, че натискът на химикал върху хартия може да създава толкова шум!

Осъзнавам, че това е някакъв вид компромис – ограничаване на творческите ми нужди в името на удобството на друг човек. Но гледам да не се порицавам особено. Вместо това заядливо се обръщам към Камерън, без да ме чуе, и й обяснявам, че фактът, че години наред пише сутрешни страници по всяка вероятност е свързан с това, че живее сама в къща, пълна с котки. И може да си прави каквото си поиска. В тази моя заядливост се усеща и капка завист, но аз знам много добре, че в друга версия на живота си – в която живея сама и творя през цялото време, когато не се занимавам с котките си – би ми липсвал човека до мен и дори ангажиментите на семейния живот. Така че пиша, когато мога и не подхождам нацистки към упражнението.

Всъщност, благодарение на това упражнение спечелих голяма победа над себе си. Аз съм от хората, които няма да започнат нещо ново ако знаят, че ще е закратко или че в бъдеще ще се появи някаква пречка пред него. Нуждата ми от нещо универсално, нещо, което ще мога да правя винаги, независимо от обстоятелствата, ме е ограничавала твърде много в живота. Но тук не успя да надделее. И мисълта за това, че, живот и здраве, след два месеца животът ми ще се промени коренно и понятието „сутрин” вероятно съвсем ще се размие в безбройните среднощни ставания не ми попречи да пробвам тази практика. Може и да ви звучи като малка победа, но само аз си знам колко е съществена всъщност. Пожелавам си същото отношение и към други нови неща в живота си.

Сутрешните страници не трябва да се показват на никого – те са си само за нас. Иначе бихме си наложили цензура. Но и тук реших да променя малко правилата. Не си слагам цензура, но пък и не изключвам възможността ако по редовете се появи нещо, което счета за заслужаващо си споделянето, да го споделя с читателите си. Блогът ми така или иначе заприлича твърде много на мемоар и при все че вярвам в силата и дори в универсалните елементи в личната история, смятам, че трябва да се върна към публикациите, в които просто споделях размишления, стихове, мнения. В крайна сметка, след като се омъжих и след като родя, големите събития в живота ми ще свършат, а не бих искала да използвам блога си, за да ви разказвам за ежедневието на сменяща пелени и кърмеща майка, която в близките месеци надали и ще пътува някъде. За родителство може да ви говоря. Когато науча нещо за него. Дотогава ще мине много време. Междувременно, мога да се опитвам, за себе си и за читателите на този блог, във времето, което ще бъде изпълнено с рутинна дейност от един малко по-поглъщащ, притеснителен, вероятно леко смърдящ вид да обръщам внимание и на по-голямата картина. Тази, в която аз и животът ми сме само една миниатюрна частичка. Трябва да го направя. Както коментирахме наскоро с малката ми сестра, децата трябва да станат част от живота ни, а не да го обърнат с главата надолу. Не да ни разделят с нещата, които искаме да останат част от нас. Не да ни направят по-малко цели и след това да патят от това.

Това да се събудя сутрин и да изпиша шест страници от тефтера е първата стъпка към отделянето/краденето на време за потребностите на душата. Какви ще са следващите… нямам никаква представа.

Засега се радвам на дните си и нито се опитвам да ги забавя, нито бързам за някъде. И ще използвам това оставащо време, за да пиша сутрешни страници. А после – ако има сутрини, ще има и страници. Ако няма – ами няма да ги има. Просто е.

Мисля да събирам тук по-интересните мисли и идеи, които ми идват рано сутрин по месеци. Ще приключа тази публикация с извадки от мартенските си страници, които така или иначе започнаха в последната третина на месеца. Надявам се да ви е интересно. Ако не, ще престана.

А ако някой от вас е писал сутрешни страници или току що се е вдъхновил да го направи – ще се радвам да сподели впечатленията си с мен.

19 март

Избрах себе си, макар и тихо. Така може би трябва да бъде в живота на една съпруга/бъдеща майка – ако не може да изразява творческата си страна шумно и свободно, тогава поне да го прави тихо. Но не и да зареже тази страна.

*

Оставям се на деня си да ми покаже на какво е способен, ясно осъзнавайки, че това какъв е денят ми е и под мой контрол.

*

Нека събирам сили малко по малко. Ако се изправя наведнъж след дълго лежане/хиберниране, ще се главозамаям, може и да падна бързо обратно на земята. Не това искам. Искам да се изправя, постепенно черпейки сили от самата земя. Да се сприятеля с нея, за да не я усещам като мястото, на което да ме е страх да се върна, падайки. Да съм здраво стъпила в нея, стъпалата ми да пуснат корени и да пият живителен сок, докато с пръстите на ръцете си опитвам да стигна небето.

*

Защо този ритуал е измислен за сутринта – нали уж творческите хора са все сови? Работят през нощта, когато границите между реалното и нереалното са толкова размити. Може би, за да направи писането дейност „на дневен ред” или да се възползва от „рестартирания” мозък, който още не е подредил кадрите на съня в картотеките си.

(снимка – от тук)

Advertisements

2 Comments Add yours

  1. Triumpha каза:

    Интересно звучи, със сигурност ще пробвам, даже още докато четях, се зачудих имам ли подръка някоя малка празна тетрадка, за да започна утре. Най-ранното ми писане досега е било след като си направя кафе да си записвам сънищата (също в дневника). Не съм си говорила с други хора как се събуждат (само как заспиват), но моят мозък често е страшно шумно място в момент, когато си отворя очите. Понякога се събуждам с бучаща в главата песен, която не изчезва оттам, докато не си я пусна; понякога с всевъзможни мисли, парченца и усещания от съня, а понякога даже първата ми мисъл за деня е някакво не особено приятно задължение, което трябва да свърша.
    Впрочем не всички творящи хора по правило са сови – поне из статии за методите на писане на разни писатели доста казват, че стават по първи петли точно за да използват тишината и неангажираността на това време и че тогава въображението им работи най-добре.

    1. Агамоница каза:

      Хайде, пробвай и ми кажи как ти действа на теб. По принцип това упражнение го дават за справяне с писателския блокаж. Аз не го правя заради това де, защото така или иначе през останалото време не пиша (макар че продължавам да искам да напиша книга, без особена идея за какво точно ще бъде и защо толкова го искам).
      Но съм забелязала, че ми помага да си организирам деня и по някакъв начин да си настроя тона му.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s