Как се планира приключение

На пръв поглед заглавието съдържа логическа грешка. Как така „да планираш приключение“? Нали приключението се крие именно в неочакваното, във внезапно изникващото, в неизбежно подреждащото се?

Спокойно, не съм се отказала от личната си теория за щастие. Отговорът ми на предния въпрос все още е твърдо „да“. Но последното ми пътуване доказа, че всяко приключение има нужда от предпоставки. От неща, за които трябва да се помисли предварително. Неща като да не забравиш да си вземеш четката и пастата за зъби, само че по-важни.

Сама си направих някои изводи и сега ще ги споделя с вас, не за да ви предпазя, а просто, за да ви провокирам да се замислите и сами да намерите своя отговор. Може пък да съм ви от полза. В краен случай ще съм от полза за себе си поне ако се сетя да се върна към тези думи преди да предприема каквото и да е пътешествие отново.

Та…

Какво трябва да знаем за непланираните приключения?

1. Хората

Никога, ама никога не предприемайте каквото и да е непланирано приключение с хора, които не обичат непланираните приключения. Ако не вярвате във влиянието на нагласата върху случванията, можете да прескочите остатъка от тази точка. Ако вярвате, не забравяйте, че непланираните неща се подреждат по най-добрия начин само, когато всички имат положителна нагласа и вътрешна убеденост, че неизвестността по най-бързия начин ще се запълни с нещо хубаво и интересно. За съжаление, понякога хората се проявяват като неподходящи спътници чак по време на пътешествието. В такива случаи просто трябва да се направи някакъв компромис и да се научи някакъв урок. Най-доброто, което ми хрумва, е преди всяко пътуване да се съберете на чай или кафе с хората, с които искате да пътувате и да обсъдите представата на всеки за това, което ви предстои да изживеете заедно.

2. Сърцето

Никога, ама никога не забравяйте сърцето си вкъщи. Ако преди пътуването се измъчвате от съмнения не заради естествения за цивилизования човек страх от непланираното, а заради нежелание да оставите нещо за определен период от време, не потегляйте. Така все едно отвързвате лодка от пристана в неподходящо време. През цялото време тя ще се лашка в морето и вместо да гледа право напред, за да посрещне вълните по най-добрия начин, тя ще гледа тъжно назад към далечния спасителен пристан. И постоянно ще се стреми към него.

И по-буквално: ако сте в началото на връзка и сте ужасно влюбени и не можете и ден без него/нея, може би е по-добре да не заминавате. Наистина е малко безпредметно да минавате покрай произведения на изкуството или архитектурни чудеса, ако главата ви и сърцето ви са останали далеч далеч назад, в нечия кухня, спалня или просто прегръдка. От друга страна, в навечерието на последното ми заминаване, един познат ми каза, че временните раздели в началото на връзка са добър тест за издръжливост на връзката. Не знам. Според мен за пълноценно пътуване трябват три важни части от тялото – два крака и едно сърце. Не става без някое от трите.

3. Празниците

Ако планирате приключение в градска среда, никога не пътувайте по време на празници, освен ако нямате чичо-Гошовци по цял свят. Големите градове са истински ад по време на празници поради две причини: 1) много хора отиват на село или се събират със семейството вкъщи, което намалява шансовете ви да си намерите хост в couchsurfing поне наполовина (Замислете се, вие самите бихте ли приютили странник в дома си на Великден или Коледа?) и 2) хостелите са препълнени с туристи дошли в града именно за празниците. Обикновено първо се препълват хостелите регистрирани в интернет. Легло винаги може да се намери, все пак става въпрос за нещо, за което се плаща, но на цената на ходене от едно място на друго с тежка раница на гърба. Не е много приятно.

4. Роклите

Тази точка посвещавам на Ксения. Драги момичета, намалете броя на роклите, особено ако ще приключенствате в градска среда по време на празници. Първо – тежат и второ – последното нещо, за което ви пука, докато обикаляте от хостел на хостел в търсене на подслон, е как изглеждате. И тук е моментът да посветя точката и на себе си, тъй като винаги, абсолютно винаги взимам със себе си твърде много дрехи, независимо къде отивам. Има един много готин цитат по въпроса. Споделям ви го тук.

36662184436611165_wirSVHpY_c

На картинка, че по-лесно се помни. :)

И накрая:

5. Нагласата

Тази точка определено посвещавам на себе си. По време на последното ми пътешествие преживях истинска нервна криза и поне два пъти се чувствах в безизходица – нещо, което рядко ми се случва. Просто наистина нямах нагласа. Истината е, че, приключенията не се планират. Единственото, което трябва да направим предварително е да се „нагласим“ (не Кекс, не с най-хубавите ни рокли, макар че и това може да помогне за настроението) и то не за нещо конкретно, а за всичко. Да потеглим със сърце отворено за това, което ни предстои, а не обърнато някъде назад. Да  сме наистина сигурни, че искаме да отидем там, където отиваме. Това е. Всичко останало се подрежда по най-добрия начин и в деня, в който престана да вярвам в това, лично ще помоля някой да ме набие, за да се вразумя.

Иначе…

Рим е огромен. Помпей е малък и приятен.

Стопът в Италия си върви, каквото и да разправят. Хората дори ти дават пари да си купиш нещо от бензиностанцията и ти разказват за градовете, през които минава пътят, без да им пука, че не разбираш италиански. Сладко е.

Gellato!

Gellato втори път.

И като в песента „Пачанга“, и трети и четвърти и пети…

Между другото, ако ще ходите в Рим и искате да  прекалите с джелато по възможно най-евтин начин , можете да се отбиете в джелатерията на Via del Serpenti 28. Остава само да ви пожелая приятни душевни терзания, докато си избирате двата вида, които ви се полагат срещу две евро. Заслужава си. Много!

Лично аз не видях нито една котка в Рим, но пък в Помпей бе пълно с бездомни кучета. Сигурно за това се чувствах като у дома си.

Италианците са супер готини хора, като изключим регистрираните в couchsurfing мъже, които са вписали в профилите си, че приютяват само по един гост и то момиче. Горещо не ги препоръчвам!

На летище Фиумичино може да се спи необезпокоявано и то с компания. Денонощно работи само Терминал 2 и пейките са метални, но пък радостта от това да спестиш 20 евро за хостел бие всички тези неудобства. Усещането за безопасност е голямо. Аз бях самичка и веднъж не се уплаших. Освен това покрай пейките постоянно минават полицаи, които изглежда гонят очевидните клошари. Просто не бъдете очевиден клошар и ако трябва съвсем показно положете до уморената си глава разпечатания си самолетен билет.

Еспресото е супер!

И сиренето бри за 99 цента. :)

И чери доматките, и кроасанчетата, и Нутелата и изобщо ако не сте доволни от резултати от изборите, не отхвърляйте Италия като опция за емиграция. Хората знаят какво ядат, по дяволите.

Интересен факт: Папа Йоан Павел II на италиански е Джовани Паульо Секондо. Звучи още по-добре с нацупване накрая. (Накарайте Ксения да демонстрира. :))

Общо взето това е. Снимки ще има скоро на другия блог (давайте previous, докато не свършат). Тук – само една.

Ето я:

d609

Advertisements

2 Comments Add yours

  1. Triumpha каза:

    Бих добавила и следното: ако тръгвате на път само с един чифт обувки, задължително да са най-удобните, които имате, без значение стари ли са, скъсани ли са или просто не се връзват с тоалета. В противен случай… сещате се. Крака на пастет. :) Всеки можеше да се сети сам за това, но все пак да го припомня. И още нещо – не всички кецове са удобни!

    1. Агамоница каза:

      Да!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s