New Year’s Resolutions

Един от най-важните за мен хора през 2012 година (когото мисля да не взимам със себе си през 2013-та) ми каза, че списъците с новогодишни обещания към самия теб са глупост. Забравих какви му бяха мотивите, но така или иначе няма значение. Мисля, като жест към него и към това, че изигра голямата и запомняща се роля на злодея с добро сърце във филма наречен „Животът на Антония през 2012 година“, да не си правя подобен списък за 2013 година.

Също така обаче мисля напук на него да не го послушам, и да си обещая едно единствено нещо. (Пак не е списък, така че той печели. Радвай се, бейби. :*) Обещанието си днес дори го споделих с една приятелка. Ето го:

Untitled

Да. Мисля точно това да правя цяла година. Схващате ли? :)

В навечерието на 2012 година обаче си направих списък и то доста дълъг. Честно да си призная, беше ми забавно да си отбелязвам разни осъществени неща. Някои обещания останаха неизпълнени, но пък ми се случиха други хубави неща, които дори не си бях обещавала. Ех, че живот. :)

Така или иначе, мисля да споделя с всички вас какво направих тази година, за да видите колко деен и изпълнителен  спрямо обещанията си човек съм. Какъв е смисълът на това нещо? Как какъв? Смисълът е след два-три месеца да се върна към тази публикация и да се смея поне две – три минути на глас. И друг път съм го писала, самовлюбено или не, човекът, който може най-много да ме разсмее съм самата аз. Затова продължавам да пиша в този блог и да се връщам към него. Да си спомням и да се смея.

От дистанцията на времето тъжните периоди изглеждат смешни, но смешните винаги си оставаш смешни. Каква е поуката от това? Не знам, ама ме кефи като извод. :)
Та… представям ви…

Животът и (не)изпълнените обещания за 2012 година на Антония Иванова

– Да снимам минимум по лента на месец.

О да, бейби, не само че снимах повече от лента на месец, но и ме приеха да уча Фотография в Академията. Това се казва изпълнено обещание. :Р (Между другото, в началото на 2012 година ходих на врачка, която ми каза една истина и една лъжа: „Ще те приемат магистратура, момиче, мене слушай, ти можеш да не искаш да учиш повече, ама ще те приемат, ще видиш“ и „Обича те“. Ясно е кое е лъжата, нали?

– Да си купя китара и да се запиша на уроци.

Тук навярно съм имала предвид „уроци по китара“, а не просто каквито и да е уроци. Иначе, да, една от най-големите ми мечти в живота и тази година остана неизпълнена. Затова пък, от началото на месеца насам с един познат обмисляме да станем дует и да пеем по улиците. Той свири на китара, а аз пея песни и събираме пари. Яко, а? Нищо не обещавам де, вижте по-горе защо. Но иначе! Но иначе, иначе, иначе…. през лятото бях седнала с разстроената китара на чичо Пенков (да!) да се уча на акордите на Knocking on Heavens’ Door, но лятото по моята собствена врата чукаха доста по-важни неща. (Ама че израз!)

На края на 2012-та, да мога да разкажа как е минала годината ми на френски.

Quelle honte! (Google Translate – едва ли има нужда да ви се обяснявам повече!) Malheureusement (Google + аз), je ne parle pas francais…. (аз). Което, от една страна, е добре за вас, иначе тази публикация щеше да е написана изцяло на френски. Единственото, което се научих да правя на френски тази година…………………… (признайте си, че това си помислихте, мръсници и мръснички)… е да пея припева на Milord на Едит Пиаф. За съжаление, откакто почнах да го правя, приятелите ми ме харесват с една идея по-малко.

И все пак: Ааааааааааааааllez venez, milord……….

Да мисля позитивно.

Ето тук вече моето 31-декемврийско-2011-годишно аз нищо не може да ми каже. Определено мислих позитивно! Годината ми бе прекрасна, но имаше и поводи за депресия, но въпреки това аз не загубих положителното в себе си. Нещо повече, тръгнах да следвам една философия за живота наречена Транссърфинг, която is all about positive thinking, if you know what I mean! Мога да ви кажа, че, вярвате или не, тази философия е много добра и, ако не сте влюбени, превръща живота ви в истинско стопроцентово чудо. Ако сте влюбени, животът ви е около деветдесетпроцентово чудо. Все  пак, мисля, че заради транссърфинга, в края на ноември 2012 година ревах само един ден. В края на ноември 2011 година започнах да рева и спрях през април-май следващата година. Before – After, Before – After. Схващате разликата! :)

А през новата 2013 година остава само „позитивно“, защото, както ви казах вече неколкократно, си обещавам да не мисля.

Да отида в Австрия, Варна, Испания и Беглика.

Това е пример за разчупване на махалото наречено синтаксис и стилистика (какво е махало и как се разчупва то, разберете от транссърфинга). Но както и да е. Искам просто да се похваля, че отидох и на четирите места! Почти нищо не видях от Варна, на Беглика се изкефих доста (и не писах за това), затова пък в Австрия и Испания бешеееееее, ето как беше. Най-якото, всъщност, е че това обещание се изпълни напълно, макар че планирах да отида в Испания отделно. Също планирах да отида само до Австрия, но така се получи, че отидох и до Париж и Барселона, че и до Виена и Цюрих. На това му се казва – изпълнено обещание с бонус! :)

– Да събера пари за билет до Южна Америка.

В това (очевидно неизпълнено, защо очевидно, не знам) обещание има две грешки. Първата грешка е от гледна точка на транссърфинга: когато много искаш нещо, казва Вадим Зеланд, трябва да мислиш за него самото, а не за начина, по който ще го осъществиш. Желанието ми беше да отида в Южна Америка, а не да събера пари за билет, за да отида, ето защо не ми се изпълни. Колко е просто. :) Втората грешка е словосъчетанието „билет до Южна Америка“. Вселената сто на сто е искала да ми го донесе, но просто, колкото и да се е мъчила, не е намерила в сайта на нито една авиокомпания билет София – Южна Америка.

Ако не бях послушала злодея с добро сърце и бях решила да си направя списък с обещания за 2013 година, щях да бъда по-конкретна. :)

Да започна „книгата“ (или просто да пиша повече).

„Книгата“ е в кавички, защото и аз не знам какво е това нещо. Знам само, че от много време искам да започна нещо дълго. И сега, всъщност, виждам, че съм изпълнила това обещание. Аз действително започнах поне две книги. Но си останах със започването. (Почвам да се чудя дали хората правят новогодишните си обещания на няколко чашки?) Но в крайна сметка, писах повече, предимно в един тефтер, който никога няма да публикувам, изяжте се. (Не пробвайте, невъзможно е!). Писах и нещо като поезия. Писах си много с приятели в скайп. Писах курсови работи. Абе, изпълнено е. :)

Да си намеря работа след лятото.

Когато съм писала този списък, явно съм си мислела, че завършването на бакалавърската ми степен ще сложи край на академичния ми живот. Е, записах магистратура. Отново съм студентка – нито безработна, нито работеща, а учаща! Ех, как само звучи! Нооо, всъщност, от месец насам преподавам в една школа, така че, технически погледнато, имам нова работа след лятото. Изпълнено обещание?

– Да отида на зъболекар преди да ме заболи зъб.

Това е нещото, с което най-много се гордея. Наистина отидох преди да ме заболи зъб. Вярно, падна ми плобма, но вие не разбрахте ли, че съм буквалист или трябва да ви го напомням пак, а???

– Да гледам „Хобит“ на кино.

С това се срамувам. Аз – един от най-големите фенове на „Властелина“, които познавам, все още не съм гледала „Хобит“. По дяволите, имаше времена, в които никой не искаше да празнува Нова година у нас, защото знаеше, че след приключването на купона, ще накараме всички да гледаме и трите серии. Удължените версии. И какво? Още не съм го гледала. Нищо. 2013 година. Мисля, да си обещая да го гледам. :) Забавна съм.

– Да казвам повече „Обичам“, отколкото „Мразя“.

Да. Изпълнено.

– Да се науча да правя доматена супа.

Не. Но определено готвя по-добре от миналата година.

– Да се науча да плувам по-добре.

Злодеят с добро сърце ще ви каже, че щях да се удавя на два метра от него. Поредното лято, в което не се научих да плувам, макар че много ми се искаше. Ех, и през 2013 година няма да мога да стана стюардеса…

– Да ходя на курсове по йога.

Неизпълнено. В началото на декември обаче отидох на първия в живота си урок по йога, който беше невероятен!!!! В края на деня изглеждах така: !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Чувствах се изпълнена с положителна енергия, безусловна любов и всякакви други позитивни думи изпълнени със сектантски дух. Искам пак да се чекна на медитативна музика, наистина искам. Готино е. Точка.

– Да се дипломирам.

Декември 2012 година, светът не е свършил, но и Антония не си е взела дипломата, макар че си взе успешно държавния изпит през лето Господне на същата година, като преди това отслабна перманентно с около пет килограма, за които всички я питат и досега къде изчезнаха. И вече не уча в СУ! Йеееееееееей!!

– Да си направя татуировка.

Неизпълнено и май по-добре, защото в началото на годината сигурно съм имала предвид не само друг тип татуировка, но и на друго място.

– Да измия прозорците в хола.

Може да си мислите, че това е лесно изпълнимо обещание, но баща ми ме караше да го правя две последователни лета. В крайна сметка това лято ги измих. Колко качествено беше и кога ще се повтори обаче….. не знам…

– Да карам колело дори из София.

Карах в Борисовата. Брои ли се?

Да ВЯРВАМ, да се НАДЯВАМ, да ОБИЧАМ.

Да, правих всичко, обичах, и то двама, и двамата несподелено, ето това се казва изпълнена с любов година! Но обичах споделено много други хора, които ще продължавам да обичам… тук вече се разнежвам и тонът ми се променя, така че преминавам към следващата точка. (Между другото, според транссърфинга, не трябва да се уповаваш на вяра, или още по-малко на надежда, а само на убеденост!! Затова пък можеш да си обичаш колкото си искаш, особено безусловно, като да обичаш някой и да не очакваш нищо от него. Трудна работа, а?)

Да си купя повечето от тези неща: статив, макро, екипировка за планина, електронен четец, родопско одеяло.

Колко съм сладка, какви неща искам само. Представете си ме, как съм се завила с родопското одеяло (как съм го мъкнала нагоре по склона?) в новата палатка и снимам детайли от статива си с новия макро обектив, докато електронния ми четец се зарежда в зарядното със слънчева батерия. Идилийка. В крайна сметка съм инвестирала най-вече в планинарска и фотографска екипировка, главно втора употреба, но втора употреба означава тествано и изпитано, нали така. Влизам в 2013 година с обувки Джак Улфскин за 18 лева, брат, палатка Зайо и яке с гортекс софт шел мембрана (всичко тествано и изпитано), два броя термо бельо (и двата бързо захабени) иииии… дръжте се, средноформатен апарат с два обектива – това не е изпълнено обещание, а изпълнена мечта! :)

Да летя с парапланер.

Летях! Честно казано, очаквах да е по-екстремно. Сестра ми обаче бая се зариби и ще става парапланеристка и ще ме вози на тандем из цял свят. Кеф ти Непал, кеф ти Турция, кеф ти Сопот, бейби!

И така…. това беше.

Трябва да ставам. От един час хората около мен готвят за довечера. Трябва да ставам и да се оправям. Трябва да им обръщам внимание. Трябва.

Чао.

Пожелавам ви прекрасна нова година.

А ето каква ще е моята:

2

А ето го и списъкът, да не мислите, че си измислям:

newyear

Advertisements

3 Comments Add yours

  1. Triumpha каза:

    „За съжаление, откакто почнах да го правя, приятелите ми ме харесват с една идея по-малко.“ – няма да те бъде, ако не ни разсмееш! :D ;)

    1. Агамоница каза:

      Хубава е. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s