<3

Понеделник, 5 ноември, сутринта в парка на Студентски е по-красива от всякога, а двете с Румито сякаш препускаме, а не вървим и сме толкова заредени с енергия, че се надвикваме една друга, припомняйки си всички малки неща, които се случиха предните дни и които са толкова пресни, че просто няма как да забравим, но въпреки всичко ние ги назоваваме отново и отново, все едно грабваме шепа есенни листа от земята и ги хвърляме, за да видим как летят и после, когато паднат на земята, пак ги вдигаме. Знаем, че нито едно симулирано летене на листо вече паднало на земята не може да е същото като първия полет надолу, но… е достатъчно близко. :)

Ужасно е странно да вървиш към метрото и после към университета, когато стъпките ти още не са се адаптирали към предимно равния терен и все още търсят ту изкачване, ту слизане.

Човек никога не може да разкаже пълно как е било на планината. Споменът за планината е като пъзел от много думи, жестове, смях, моменти на изнервеност, моменти на умора, моменти на опиянение. Хубавото на тоя пъзел е, че е все тая дали ще го подредиш в картина, даже по-добре не го подреждай ами си сложи парченцата в джоба и ги разбърквай и вади по едно, когато усетиш носталгия, виж/чуй/помириши/докосни/опитай го и пак го върни за друг път.

Като пъзел е и шоколадът, между другото. :)

Мисля, че това е най-сетивното планинско приключение, което съм преживявала. Истински рай и за шестте сетива (да, ние жените ги имаме по Шееест! (намигам на тези, които разбират)), особено за вкуса и допира.

Също така мисля, че съм неспособна да говоря свързано за нещо, което в паметта ми е разхвърляно на мънички парченца. Единственото нещо, което мога да направя (за себе си, която забравя и за другите, на които им е интересно да четат) е да си сложа ръката в джоба и да започна да вадя случайни парченца, пък ако излезе нещо свързано, супер, ако не, шанс….

Или просто да ги изсипя всичките…

Ето така:

…най-хубавия директен стоп…. сюрреалистично розово синьо небе и залез зад гърба ни…. в Търново пак вали…инвентаризация… вино…. на сутринта по небето дори няма облаци… гоним мъглата…. две двойки сестри и един турчин, който ни черпи с мини сникърси и ни разказва за замразени пици….нагоре, нагоре…. упражнения пред Партизанска песен… момчетата идват…. с песен тръгваме… червена маркировка… първа шоколадова спирка… в падащия мрак си разпределяме принцесите на Дисни (и Илиян иска да е принцеса :))…. изгряват звезди… вървим предимно нагоре и малко наравно… един мармот поправя челник със станиол…. инди флаш моб в тъмната гора… отгоре виждаме нощни градове и фойерверки в далечината… втори слой дрехи… скали, в които вятърът припява… луна, която обезсмисля изкуствената светлина… кратък миг, в който съм съвсем сама с планината и звездите… върхът е в мъгла… безкрайно S… накрая заслон… най-сладката вечеря… нощта не е толкова студена, колкото очаквах…утрофория на върха…закуската ни е шоколад, песни и танци…после надолу, само надолу…търсим водопади и ги намираме…. залез на скалата… пада нощ, значи е време да вървим… безусловно доверие в стръмните пътеки… фургон като по поръчка…. заменяме сивото утро с пъстрата гора… с песни намираме втория водопад… на връщане пеят всички… палец към небето води всеки у дома…

Това е най-последователният разказ, на който съм способна и ми костваше много усилия, но го довърших, за да не забравя.

Има неща, които няма смисъл да пиша, защото няма начин да забравя. Малък набор от планински аксиоми, който все пак споделям с вас, за да ги знаете и вие.

1. Няма мембрана, която да топли повече от човека до теб.

2. Още по-надеждна от soft shell е технологията hard shell, зад която отговорните, грижовни и сериозни хора пазят по детски милите си чувства.

3. Понякога… дори да падне звезда няма какво повече да си пожелаеш.

Advertisements

One Comment Add yours

  1. Maya Ivanova каза:

    А като пада самолет, преливаш от желания! :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s